Същността на темата е да се демонстрира как концепцията за Колективизма е използвана да се манипулира индивида и масите, с идеята да се постигне нечестивата и престъпна цел – глобален контрол. Колективизма е основоположната идеология на множество минали и модерни тоталитарни системи на управление. Комунизма, Фашизма и Нацизма (а защо не да добавим към списъка и псевдодемокрацията/капитализма) имат множество общи черти, на които трябва да обърнем внимание, тъй като имената са използвани, по-скоро за да замаскират тези общи черти. Комунизъм, фашизъм и назицъм – тези имена просто добавят още едни слой мъгла, над това, което наистина се крие за тях – Колективизмът.


 

Най-общо казано, Колективизмът е познат като идеология, която проповядва, че групата е по-важна от  индивида и всеки отделен индивид може да бъде “пожертван”в името на общото благо на по-голямата бройка. Тази идея е дълбоко вкоренена в образователната система, която отнема близо една трета от живота на някои хора. Ние живеем в Демокрации –или поне така ни се казва- и като такива, е напълно естествено 51% от цялото, да се налагат над останалите. Идеята, че мнозинството командва, въпреки че звучи напълно нормално, не е била в плановете на много от нашите предци. Демокрацията, като форма на управление, е била на практика отхвърлена от хората основали това, което сега наричаме свободен западен свят.

 Колективизмът е бил, и все още е, използван от демагозите и корпорациите, които ги подкрепят, за да се възползват от колективното, овцедушно поведение и начин на мислене, за да осъществят своите специфични цели. Ето защо, документ наречен Конституция е бил написан в множество държави по света. Конституциите, и всичките права и задължения, последващи от тях, са написани, за да ограничат злоупотребите в свободния свят, които създателите на конституцията, правилно са допуснали, че може да се случат – нещо,  което вече в става в обществата, в които живеем сега.

Една от основните тези, която демагозите използват за да манипулират масите е: “Ние правим това за общото благо”.Това, което е още по-невероятно е, че това изречение, слушайки от хора, които го употребяват, когато описват или оправдават колективистките си действия, е, че много пъти те го правят, без дори да знаят какво означава и какъв конкретен смисъл се влага в него. Това масирано промиване на мозъци е част от манипулативния колективистки светоглед; да накараш хората да мислят по начина, по който демагозите искат, без дори да го осъзнават. Друг популярен диктат е: “Ние правим това, което е в интерес на всички хора”. Всеки път, чувайки подобни фрази, хората би следвало да преклонят глави в знак на одобрение.


 

Иронията в този начин на мислене е, че демагога, лидера или главата на Демокрацията е този, който най-накрая решава какво да бъде направено. Например, решава се, че няма да има медицинска грижа за хората, които са на 70 или повече години, защото това не е добре за общото благо. Лидерът или демагогът, в съюз със своите страстни поклонници, промотира идеята и я продава на масите, които мигновено я възприемат като очевидна. Те, разбира се, забравят, че ще настъпи време, когато самите те ще бъдат на 70 години.


 

Но нали групата е съставена от индивиди, откъде изобщо е дошла колективната идея? Откъде идва думата “гора”? Може ли групата да съществува без индивиди? Думата “група”, е имагинерна (въображаема) дума, точно както е и в случая с гората. Абстракцията на групата е това, от коетоКолективизмът, като идеология, се възползва, за да пожертва най-важната съставна част, на т.нар. група – Индивида. На края обаче, самата абстрактната група, като понятие, е също пожертвана.  Разликата е, че този процес на жертва е направен жертвайки даден индивид, в определено време, а не чрез масово жертвоприношение на цялата група.


 

Въпреки че и колективистите, и индивидуалистите желаят най-доброто за себе си и останалите – здраве, мир сигурност, справедливост, те се различават по начина, чрез който всички тези цели се постигат. Колективистите казват –“ние ще използваме сила, ако е необходимо”. Не винаги буквално физическа сила, но някакво друго средство на принуда, например. Техният начин на мислене обичайно е –“ние сме умните”, тези хора там навън не са такива, и за тяхното добруване, ние трябва да властваме над тях и да вземаме важните решения вместо тях. Ето какво си мислят хората, с неоконсервативни възгледи: “Демокрацията ни служеше добре, така че ние трябва да я разпространим из целия свят, на всяка цена”. След това се прокарва закон, президентският декрет е подписан и изведнъж хората се събуждат голи, без да знаят защо.


 

Да вземем например плащанията към социалната осигурителна система. В много държави, хората са задължени, да допринасят за социалния осигурителен фонд, така че да финансират програма, за която се твърди, че осигурява финансиране за здравна грижа, за тези, които нямат средствата да си го позволят. Безсмислено е да казваме, какво става по-нататък, когато е ясно, че съвременната социално-осигурителна система е напълно банкрутирала и не е в състояние да осигури грижи за хората, които спешно се нуждаят от такива, дори и тогава, когато е добре финансирана. Това, което се промотира и предлага, е болестоопазване, базирано на идеята, че фармацевтичните синтетични лекарства, са начина да се третират и лекуват болестите. Но ако някой запита хората по улиците, какво мислят по въпроса, повечето биха отговорили, че е страхотна идея да задължаваш обществото, да дава част от своя доход, за да финансира социалната сигурност, здравеопазване, пенсионни фондове и т.н.


 

Разликата между подхода на колективистите и индивидуалистите е, че индивидуалистите използват други средства, за да привлекат хора, когато искат да осъществят някаква цел. Вместо принуда, те използват убеждение. Първият знак, на колективисткия мозък, е че трябва да има закон за всичко и всяко нещо да се регулира чрез забрани. Трябва да има забрана за всяко нещо, което не е редно и това да се налага на останалите. Докато индивидуалистите може да изразят своето мнение, казвайки какво мислят и да се опитат да убедят хората в нещо, но в крайна сметка си казват: “Кой съм аз, че да диктувам на останалите какво да вършат”.


 

Сега, това което се случва в този свят е, че няма граници на разпространеното становище: “Аз знам най-добре и ние ще правим това, което аз искам, в името на общото благо”.Колективизма е използван от демагозите, за да поддържа правителствените лъжи, казвайки ни, че правителството и останалите институции са решението за всичките ни проблеми.


 

Идеологията на колективизма процъфтява, защото непрекъснато изнамира, по изкуствен път, причини и оправдания за собственото си съществуване и това, което върши. Това е моментът, където се проявява и Социалното инженерство, което да диктува живота на всеки един човек и да го постави в зависимост.

Както бе споменато преди, в статията, хората са индоктринирани от най-ранна възраст, да приематКолективизма, който в последствие ограничава личните ни свободи и правомощия. Правителството, което създава и поддържа контрола, чрез образователната система, си осигурява непрекъсната приемственост на идеологията, при всичките поколения. От друга страна, ако ние съумеем да разпространим знанието за реалността, и да помогнем на хората да прогледнат зад димната завеса, то тогава Демокрацията, Комунизма и Фашизма – всичките колективисти, ще останат без прикритието си, разобличени и хората ще могат да поемат по своя път и да контролират живота си, а тази потисническа система, ще се срине от самосебе си.

Преведени от английски език, фрагменти от статия, поместена на сайта:  http://real-agenda.com/


 

Къде е връзката на тази статия с въпроса за задължителното ваксиниране? В извода, който може да направим.

Извод – индивидуализма и индивидуалните права, в никакъв случай не си противоречат с колектива, който е изграден от индивиди, които са неделима част от него. Тезата, че при ваксинацията се противопоставя правото на индивида срещу правото на обществото, е оксиморон, тъй като индивида и обществото, няма как да бъдат разделени. Индивида е неразделна, неделима част от обществото и той го съставлява. Когато нарушиш правата на отделния индивид, по толкова груб начин, че той да няма контрол върху собственото си тяло(нещо, което е гарантирано от “Хартата на основните права на ЕС”, която е международно ратифициран документ, имащ предимство пред българското законодателство), по толкова груб начин нарушаващ и медицинската етика включително, тъй като това е инвазивна процедура, която крие риск от сериозни увреждания или смърт, то тогава ти нарушаваш правата и на всички останали индивиди, следователно и на цялото общество. 

Инвазивна интервенция, криеща риск от смърт или сериозно увреждане, по никакъв начин не може да бъде дефинирана като право, на който и да било. Казвам това, тъй като освен за правото на индивида срещу правото на обществото, се правят и опити за манипулация да се говори за правото на родителя да избира срещу правото на детето да бъде ваксинирано. С две думи - ваксинацията при малките деца се определя като право на самото дете.

Произходът на индивидуалните права и свободи не съвпада с изграждането на държавата. Античността и Средновековието не познават автономни лични сфери, които са признати от държавата, и където тя не може да се намесва. Мисълта, че гражданинът има собствени права е била чужда и на гръцката град-държава, и на римската res publica. Великата идея за правата на човека принадлежи на европейското Ново време; правата на човека като идеология предхождат Конституцията. Извършва се съединяване на двата корена: на конституционализма и на индивидуалните права и свободи. В последствие, особено внимание заслужава Декларацията за правата (Bill of Rights) на щата Вирджиния (1776) като първата в конституционната история декларация на човешките права, поставящата отделния човек като център на обществения живот: „Всички хора по природа са еднакво свободни и притежават вродени права, които никой не може да им отнеме, ако се обединят в общество, за да се наслаждават на живота и свободата, и още — да придобиват собственост, да се стремят и да получават щастие и сигурност.“.

В действителност се противопоставя моето право като индивид за това дали да бъда ваксиниран или не, срещу кое? Правото на останалите да бъдат ваксинирани? Аз не им го отнемам! Аха, сетих се – в чисто медицински смисъл, по въпроса за ваксините "Правото на индивида срещу правото на обществото” би се тълкувало като “Правото на индивида (моето право) да решавам дали да бъда ваксиниран или не, срещу правото на обществото да смуче “стаден имунитет” чрез моето ваксинирано тяло. (въпреки че и аз също съм част от това общество и изобщо не желая подобни обществени права да ми бъдат дефинирани и не ме интересува дали другите са ваксинирани или не). Тъй като извратеността на дебата и опитите за дефиниране на тези понятия са повече от смехотворни, ще допълня само, че без най-силното проваксинаторско оръжие, свещения ГРААЛ на ваксинационната доктрина – “стадния имунитет”, действията на сегашните здравни власти, по нищо, не биха се различавали от  действията, предприемани от д-р Менгеле например, когато е извършвал опити с хора, против волята им. Свещения мит за “стадния имунитет”, който е развенчан от проф. д-р Ръсел Блейлок ето ТУК:

Най-накрая се получава така, че тази фраза на практика означава: “Моето задължение за това да бъда ваксиниран срещу задължението на обществото да бъде ваксинирано” и никъде не става дума за права, на който и да било.Следователно няма възможност за избор.

А има хора, които вярват, че винаги има избор. Има хора, които вярват, че поне едно човешко същество на тази земя, има правото да живее, с немодифицирана от научния елит, имунна система. Има хора, които вярват, че арогантността на авторитетите в техните научни вярвания и опитите им, на всяка цена, да ги наложат насила на останалите, не би трябвало да ги има, а да има доверие и медицински услуги, които да се извършват доброволно, а не – насилствено. Така, както е във всяка една друга сфера. Трудиш се, постигаш нещо, предлагаш продукт и ако е добър, хората сами пожелават да го ползват.

Има хора, които не са в капана на колективисткия светоглед, които искат свобода и никога няма да приемат това да няма избор никога и при никакви обстоятелства. Хора, които са индивидуалисти, но спомагат за обществото с дейността си, вписват се в него, помагат на останалите, но искат да имат и лични права. Хора, които са добри хора, а не чудовища, изверги, заразоносители и заплаха за националната сигурност, каквито искате да ги представите. Хора, които са на друго ниво на вибрация и на разбиране за света и живота. Хора, чиито свободни умове и сърца, вие никога не ще поробите, независимо от опитите за физически контрол върху телата им. И хора, които винаги ще се опитат да демонстрират, че медала винаги има две страни и вашата истина, никога не може да бъде абсолютната истина.