Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2014 13:34 - Абсолютната невъзможност за колективен имунитет чрез ваксинация, от д-р Ръсел Блейлок
Автор: vaksiniizbor Категория: Регионални   
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:
0



 Абсолютната невъзможност за колективен имунитет чрез ваксинация, от д-р Ръсел Блейлок

 

Тези от Вас, които са наблюдателни, вероятно вече са забелязали една опасна тенденция, както в САЩ, така и по света, и това е прибягването на правителствата до различни мерки, за налагане на масови имунизации, под принудителна форма и разширяването на обхвата им. Моят щат, Мисисипи, има един от най-рестриктивните закони за изключения от ваксиниране в САЩ и той гласи, че такива изключения са възможни само по медицински причини. Иронично, това е само на хартия, тъй като някои хора са имали подкрепата на 3-ма лекари и експерти в областта на неврологичните увреждания, представили писмени искания за освобождаване от ваксини, само за да бъдат отхвърлени от представителите на службите по обществено здравеопазване.

 

Най-зле е положението в щати като Масачузетс, Ню Джърси и Мериленд, където са били издавани нареждания за принудителни ваксинации от съдилища, щатска законодателна власт или имат още неуредено законодателство. Всичките тези политики, силно приличат на мерките предприемани в Националсоциалистическите империи, Сталинистките държави или Комунистически Китай.

 

Когато официалните здравни власти, бъдат попитани за правната и морална обосновка на тези толкова драконовски мерки, като принуждаването на хората да приемат ваксинациите, които смятат за явна заплаха за здравето или на тях, или на техните близки и обичани хора, които са имали сериозни странични реакции след ваксина, те обичайно пренасочват темата, към нуждата да бъде защитено обществото.

 

Веднага възниква логичния въпрос, защо ако ваксините са толкова ефективни, колкото твърдят властите, някой който се е ваксинирал, би се страхувал от неваксинираните? Нали ваксината му гарантира 95% сигурна защита, че няма да развие даденото заболяване? Този въпрос поставя публичните здравни власти, в много деликатно и затруднено положение. Техният обичаен отговор е, че малък процент от ваксинираните, няма да имат нужната защита и все още ще са изложени на риск. В този момент, ако те признаят, какво медицинската литература показва, става ясно, че процентът на провал на ваксинацията е много по-голям от 5%,колкото те твърдят. Тогава те трябва да отговорят на следващия очевиден въпрос – защо някой трябва да се ваксинира, ако съществува значителен шанс, да не бъде предпазен от ваксината?

 

Когато им се окаже по-нататъшен натиск, те прибягват до любимия аргумент, Свещеният ГРААЛ на защитниците на ваксините –стадния имунитет.

 

Концепцията се базира на идеята, че 95% (някои вече казват и 100%) от населението трябва да бъде ваксинирано, за да се предотврати епидемия. Процентите, нужни за постигането на стадния имунитет, постепенно растат. Обмислях известно време този въпрос, преди да достигна до заключение. Стадният имунитет не е нищо друго освен мит и концепцията има известен шанс да бъде вярна, само що се касае до естествения имунитет – реално преболедуване на болестта.

 

Дали стадният имунитет е реален?

В оригиналното описание на стадния имунитет, масовата протекция на населението, е настъпвала само, ако инфекцията е придобита по естествен път. Причината за това е, че естествено придобития имунитет, трае доживот. Привържениците на ваксините, бързо бяха привлечени от тази концепция, но я измениха като отнасяща се за ваксино-индуциран имунитет. Но тогава възникна един основен проблем – ваксино-индуцирания имунитет траеше само за кратък период от време – между 2 и 10 години, най-много, и то това се отнася само за хуморалния имунитет (отнасящ се до течностите, антителата циркулиращи в кръвния поток).Съществува и клетъчен имунитет – виж. bg.wikipedia.oгg/wiкi/Клетъчeн_имунен_отговор Поради тази причина те въведоха бустерни инжекции (допълнителни дози инжекции, подновяващи действието на предишните), дори за широко разпространени детски болести като варицела, морбили, заушка и рубеола.

Тогава, те се натъкнаха на дори още по-голям проблем, а именно бустерните инжекции траеха само 2 години или дори по-малко. Това е причината сега, на младежите влизащи в колеж, да им бъдат изисквани множество дози ваксини, дори тези, които твърдяха, че дават доживотен имунитет като MMR (морбили, заушка и рубеола). Същото важи и за хората в зряла възраст. Иронично, но никой от медийните или медицинските среди, не се запитва какво се случва в момента. Те просто приемат нещата за даденост и смятат, че това трябва да бъде направено.

 

Това, че ваксино-индуцирания имунитет е само мит, може да бъде доказано доста просто. Когато аз бях в медицинското училище, ни беше казвано, че всички ваксини траят доживот. Този начин на мислене просъществува цели 70 години. Съвсем наскоро, е моментът, когато това се промени и бе установено, че повечето ваксини губят своята ефективност между 2 и 10 години, от периода, когато са получени. Това означава, че поне половината население от бейби-бум поколението (родените в периода след Втората световна война) са нямали ваксино-индуциран имунитет срещу всяка една от болестите, за които те са били имунизирани много рано, в началото на живота си. Накратко, поне половината население, е било напълно незащитено от десетилетия.

 

Ако се вслушаме в дълбоките проникновения, говорещи се към днешна дата, ние всички сме в риск от зараждаща се епидемия, ако имунизационното покритие падне под 95%. Досега, всички ние сме живели поне 30-40 години с население имащо 50% или по-малко имунизационно покритие или с други думи казано – защита, благодарение на ваксините. И така, стадният имунитет не е съществувал в нашата страна от десетилетия и въпреки това никакви по-мащабни епидемии не са се случили за този период от време. Ваксино-индуцираният имунитет е лъжа, използвана за да плаши доктори, здравни власти, медицински персонал и да накара обществото да приеме ваксинациите.

 

Изучавайки научната литература, откриваме, че защитния имунитет, който дават много от ваксините е между 30% и 40%.Това означава, че 60-70% от населението е без защита от ваксините. Тоест, имаме 30-40% степен на защита от ваксината, в комбинация с факта, че повечето хора губят тяхната имунна защита между 2-та и 10-та година, след ваксинирането. Повечето от нас са били без магическите 95% нужни, за наличието на стаден имунитет. Ето защо, защитниците на ваксините, твърдят, че ваксините имат 95% степен на ефективност.

 

Без мантрата за стадния имунитет, здравните власти, няма да могат да оправдаят действията си, за принудителните масови ваксинации. Аз обичайно давам прост пример, на лекарите, които поставят под съмнение твърдението ми, че стадният имунитет е мит. Когато аз бях студент, преди 40 години, се вярваше, че ваксината за тетанус трае доживот. После, 30 години след като вече беше въведена като задължителна, ние установихме, че защитата от нея трае не повече от 10 години и това налага реимунизации. Тогава, аз попитах колебаещия се лекар дали той или тя, някога е виждал/а случай на тетанус? Повечето не бяха. Тогава им казвам да погледнат статистиката през годините за случаите на тетанус, регистрирани в страната. Не се вижда да има повишение на такива. Същото може да се каже и за морбилите, и останалите детски болести. Стадният имунитет винаги е бил и все още е мит.

 

Единственото оправдание за масовите ваксинации е стадният имунитет и е важно да успеем да демонстрираме несъстоятелността на тази идея. Нийл Милър, в своята последна книга, “The Vaccination Information Manual”, предоставя непоклатими доказателства, че стадният имунитет е мит.

 

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Хората, които движат процеса, със задължителните ваксинации и непрекъснато разширяват списъка, с болестите, които попадат там, са от различно естество. Някои са искрени в намеренията си и наистина искат да подобрят общественото здраве на Съединените Американски Щати. Те вярват в мита за ваксино-индуцирания имунитет и вярват, че ваксините са по същество, ефективни и безопасни. Това не са зли хора.

 

Голямата част от тях, са хора с колективен светоглед, които виждат себе си като ядрото на елита, осведомени мъже и жени, които трябва да казват на нас, какво да правим във всички аспекти от живота си. Те ни възприемат като невеж добитък, който е неспособен да разбере тяхната добродетел и целомъдрие, свързана с плановете им за Съединените щати и останалата част от земното кълбо. Точно, както малките деца, ние трябва да си вземем нашето хапче, тъй като ние нямаме реални възприятия за истинската полза от, иначе лошото на вкус лекарство, което трябва да погълнем.

 

Аз също установих, че един малък процент от хората в регулаторните агенции, все пак имат желанието да говорят по тези въпроси, но са твърде наплашени от възможността да бъдат уволнени и техните кариери да бъдат разрушени и поради тази причина, остават мълчаливи.

 

Установих още, че репортерите” (ние имаме много малко истински журналисти в наши дни) много рядко разбират за какво става дума, когато правят даден репортаж и разчитат на хората, които говорят от позицията на официалната власт, дори когато тези хора, са некомпетентни да говорят по дадения въпрос. Най-често те се допитват до CDC (Център за контрол на болестите, САЩ) или до някои медицински университети, когато търсят отговор на някой въпрос. Дори не мога да преброя пътите, когато ръководители на катедри, са били запитвани по въпроси, от които те си нямат и ни най-малка представа. Много малко подобни професори биха пропуснали възможността да се покажат по телевизията или да бъдат цитирани в някой вестник.

 

Също така, не е за пренебрегване, да се отбележи, че тези репортери и редактори, са под огромна икономическа зависимост, тъй като производителите на ваксини са главни рекламодатели в множество медийни среди с очевидната цел – контролирана информация. Това означава, че такива като нас, които са с противоположно мнение, винаги ще бъдат като медия, някъде в покрайнината, чийто глас, не се чува. Въпреки доброто качество на нещата, които се говорят по нашата медия, ние винаги ще имаме по-малка публика. И въпреки че нашите аргументи тежат и допринасят много за същия този дебат.

 

Когато публиката започне да се събужда, колективистите ги обвзема паника

 

Джон Дюкс, в своята книга “Ordeal by Planning”, отбелязва, че когато британските колективисти започнат да виждат нарастваща съпротива, срещу техните грандиозни планове, те започват да стават все по-агресивни и отчаяни в своите реакции. Тогава започват кампания, целяща да смачка своите опоненти, обвинявайки ги във всеки провал, свързан с нежеланието на хората да изпълнят плана на техните диктатори. Един специален страх е, че обществото може да узнае, че повечето ваксини са замърсени с добре известни, и такива, които предстоят да бъдат открити вируси, бактерии и ДНК/РНК фрагменти. И още по-лошо – фактът, че науката показва, че тези замърсители могат да доведат до голям брой, бавноразвиващи се, дегенеративни заболявания, включително мозъчни такива. Това е нещо, което е рядко обсъждано, но е от изключителна важност за дебата като цяло.

 

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaksiniizbor
Категория: Регионални
Прочетен: 9988
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031